Ортомолекулярната профилактика – молекулярният подход в медицинската наука.

Успешното научнообосновано приложение на природните субстанции в профилактиката, лечението и рехабилитацията на най-масовите и труднолечими заболявания. Пътят към постигане на оптимално здраве.

Както е добре известно на всички запознати с материята, новостите трудно си пробиват път в науката. Това правило важи с особена сила за медицинската наука, която освен, че стъпва на теоретичната основа на практически всички фундаментални науки изучаващи живата материя, е призвана да използва  най-новите научни достижения и открития в реалната практика  с цел предпазването на здравите и лекуването на болните хора, както и възстановяването им след прекарани заболявания. Ето защо не са много новите направления и школи в медицинската практика, които да предизвикват такъв интерес от страна на сериозни и утвърдени учени и медицински професионалисти, какъвто напоследък предизвиква така наречената ортомолекулярна медицина.
Това е едно от най-младите, но и най-сериозно подкрепени с научни доказателства направления в огромното семейство на медицинските науки, зародило се едва през втората половина на миналия век. За основоположник на ортомолекулярната медицина се счита американският квантов химик и биохимик Линус Полинг (28.02. 1901 – 19.08. 1994). Независимо от тясната си специалност Полинг има изключителен принос в областта на молекулярната биология и приложната биохимия в областта на медицината. Той е единственият учен в историята досега, получил две самостоятелни Нобелови награди. Фундаменталните разработки на Линус Полинг описващи природата на химичните връзки (теория за хибридизацията) отдавна са влезли в учебниците по химия. Освен това Полинг е откривателят на причината за развитие на така наречената сърповидноклетъчна анемия, поради което, той бива наречен „баща на молекулярната биология“ не от друг, а от самия Франсис Крик – един от откривателите на двойноверижната структура на ДНК. Терминът „ортомолекулярна“ е използван за пръв път от Линус Полинг в неговата фундаментална статия „Ортомолекулярна психиатрия“ публикувана в списание „Science“ през 1968 година. В тази статия Линус Полинг определя ортомолекулярния подход в медицината като "поддържането на добро здраве и лечението на болестите чрез вариране на концентрациите в човешкото тяло, на вещества които нормално присъстват в организма и са необходими за доброто му здравословно състояние. Самият термин „ортомолекулярна“ произхожда от старогръцката дума „ортос“ - правилен, точен и латинската дума „молекула“ – най-малката частица, която притежава свойствата на дадено химично съединение. Всъщност идеята, да се възстановява и поддържа оптимална хомеостаза в човешкия организъм чрез внос на естествени и жизненонеобходими за него природни вещества най-вече с помоща на храненето и хранителните добавки е много по-стара. Достатъчно е да си припомним крилатата мисъл на Хипократ „Нека храната бъде вашето лекарство, а лекарството – да бъде ваша храна“.

Ролята на оптималната хомеостаза за поддържане доброто здраве на човешкия организъм е обоснована още от френския учен Клод Бернар и се поддържа от многобройна плеяда изтъкнати учени от всички области на биологичните и медицинските науки. Идеята за предпазване от болести и подобряване на състоянието при вече развити заболявания, чрез внос на естествени за организма вещества и субстанции с природен произход, се подкрепя от учени с утвърден принос в световната медицинска наука като Арчибалд Гарод – откривателя на първото заболяване, за което е установено че се дължи на генетичен дефект – алкаптонурията, д-р Роджър Уилиамс – автор на книгата „Биохимична индивидуалност“ и психиатъра Абрам Хофер, който установява, че увеличеният внос на някои витамини от група В (ниацин и пиридоксин) повлиява благоприятно състоянието дори при болни от шизофрения. Прозренията на тези гениални учени, които изцяло подкрепят тезата на Линус Полинг за „ поддържане на добро здраве и лечение на болестите, чрез вариране концентрациите в човешкото тяло на вещества които нормално присъстват в организма и са необходими за доброто му здравословно състояние“ са в пълно съзвучие и с по-късните открития за важната роля на все по-нарастващ брой естествени природни вещества – витамини, минерали, аминокиселини, мастни киселини, фитонутриенти и др. в жизненоважни за организма метаболитни процеси. През последните 1-2 десетилетия е натрупан огромен брой клинични проучвания, които подкрепят концепцията за подобряване и поддържане на доброто здравословно състояние на човешкия организъм чрез внос на есенциални нутриенти и вещества с природен произход. Особено силни и убедителни са доказателствата за предпазване на организма от заболявания чрез редовен внос на есенциални вещества като омега-3 мастни киселини, ликопен, селен, фолиева киселина, витамини А, С, Е и много други. Ключов момент в подхода на ортомолекулярните лекари е, че те поставят ударението върху превенцията и предотвратяването на патологичните изменения в организма още на молекулярно ниво, преди те да са еволюирали до патологични изяви на макро-ниво, когато процесите са вече доста напреднали и повлияването им дори със средствата на конвенционалната медицина вече е доста по-трудно. Другите основополагащи идеи в ортомолекулярната медицина са тези за биохимичната индивидуалност на всеки човешки организъм (обуславяща индивидуално специфичен метаболизъм и реактивност), както и за възможността да се повлиява фенотипната изява на различни гени (генната експресия) в организма чрез внос на естествени вещества в адекватни дози. В последните години се натрупват все повече доказателства и научни факти, които подкрепят идеите на ортомолекулярната медицина. Първоначалната идея на Линус Полинг и неговите съмишленици, вече е намерила голям брой последователи, които произхождат от сериозни научни среди, свързани не само с медицината. Макар и сравнително млада „ортомолекулярната медицина“ се развива в голям брой научни центрове и специализирани клиники в най-напредналите държави в света. Безспорен лидер в тази област е института по ортомолекулярна медицина, разположен в Университета на американския щат Орегон, който се явява наследник на калифорнийският институт за Наука и Медицина и понастоящем носи името на самия Линус Полинг. В тази водеща институция в областта на ортомолекулярната медицина са привлечени сериозни учени от цял свят и са осигурени сериозни финансови ресурси, насочени към най-задълбочени и научнообосновани изследвания в областта на естествените природни вещества и тяхното влияние върху човешкия организъм при състояния на здраве и болести. Освен института „Линус Полинг“ в САЩ, съществуват и 16 национални асоциации по ортомолекулярна медицина в следните държави: Австралия, Белгия, Бразилия, Великобритания, Канада, Дания, Франция, Германия, Испания, Италия, Корея, Мексико,САЩ, Холандия, , Швейцария,  Япония. Те координират и подпомагат работата на водещите специалисти, центрове и клиники по ортомолекулярна медицина в съответните държави. Съществува и международна асоциация по ортомолекулярна медицина.

Често се слага знак за равенство между ортомолекулярната медицина и така наречената концепция за „оптимално хранене“ и въпреки че двете понятия се припокриват в голяма степен, е добре да се отбележи, че освен на оптималния внос на хранителни вещества и есенциални нутриенти, от който зависи оптималното хранене на организма, ортомолекулярната медицина в по-широк план, ползва и други методи за повлияване състоянието на организма, като например двигателният режим.

Въпреки, че понастоящем ортомолекулярната медицина все още не се изучава в конвенционалните медицински учебни заведения, тя е включена в учебните програми на много учебни заведения в света, където преподаването на алтернативна медицина е включено в обучението.

Все повече ортодоксални лекари и специалисти в областта на медицината се обръщат към сериозните възможности, които разкрива това ново и научно-обосновано направление на модерната медицинска наука. Натрупаните към момента постижения, факти и доказателства за благоприятното влияние на природните вещества – витамини, минерали, микро-елементи, есенциални мастни и аминокиселини, хормони, ензими, фито-химикали и други биоактивни вещества върху човешкия организъм дават основание да се вслушаме в мъдрите думи на основателя на ортомолекулярното направление в медицината – Линус Полинг, който, запитан за бъдещето на ортомолекулярната медицина прави следното изявление:

„Напълно е възможно след едно-две поколения да разполагаме с достатъчно познания в областта на ортомолекулярната медицина, които да позволят хората да живеят до 110 години... Мисля, че си заслужава да удължим периода на пълноценния живот и така да променим съотношението между пълноценния живот и мъките... Да, мисля че това си заслужава усилията...“
“The Future of Orthomolecular Medicine” – Linus Pauling

Освен сериозните усилия и огромната научно-изследователска дейност в областта на ортомолекулярната медицина, съществуват и многобройни продукти - храни и хранителни добавки съдържащи биологично-активни вещества от природен произход, които са основният инструмент в ръцете на ортомолекулярните специалисти в борбата им за постигане на оптималното здраве, намаляване риска от развитие, както и по-бързо възстановяване от огромен брой заболявания.

Автор: Д-р В. Шишков